Разпродават артефакти на длъжници към хазната. Цените ще определят експерти. На търгове

Разпродават артефакти на длъжници към хазната. Цените ще дефинират специалисти. На търгове ще разпродават културни полезности на длъжници.
На търгове ще разпродават артефак­ти,
притежавани от длъжници към държавната хазна. С предлаганите от Министерството на финансите промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се вкарват правила за продажбата на движими културни полезности, регистрирани по реда на Закона за културното завещание.
В момента има празнина в закона по
отношение продажбата на този тип движимости, а практиката все по-често постанова предприемането на сходни дейности поради установяването на благосъстоятелност върху движими културни полезности от хора с непогасени отговорности към хазната,
излиза наяве от претекстовете на министерството.
Предложението цели да обезпечи опция за продажба на движими културни полезности, когато са частна благосъстоятелност на длъжници. Тези движимости ще бъдат продавани по реда на Закона за културното завещание и по-конкретно
по разпоредбите за покупко-продажби с движими културни полезности,
посредством осъществяване на търг (аукцион) от специалисти, записани в указател при Министерство на културата.

Използват данни за установяване на енергийната беднотия
Фирмите споделят на Национална агенция за приходите за изплатени командировъчни
Получените командировъчни пари ще влизат в общия размер на приходите на хората при определянето на енергийната беднотия.
Фирмите ще рапортуват на Национална агенция за приходите
за всички изплатени на техните чиновници суми, даже това да са необлагаеми приходи, като да вземем за пример командировъчните пари, плануват препоръчаните от Министерството на финансите законодателни промени.
В края на предходната година с промени
в Закона за налозите върху приходите на физическите лица компаниите бяха задължени да подават в Национална агенция за приходите данни за редица необлагаеми приходи, само че не за всички – да вземем за пример не рапортуват изплатените дневни пари за командировки.
От претекстовете на Министерството на
финансите излиза наяве, че в практиката постоянно се има случаи на укриване на налози посредством погашение на част от заплатата под формата на “необлагаем приход ” (например командировъчни пари), а в други случаи даден приход неправилно
се третира от компанията като необлагаем,
тъй като е “разход за работодателя ” (изплащането на суми за храна или за пътешестване от местоживеене до месторабота, без тези суми да са избрани категорично като необлагаеми в закона).
В момента текстовете в закона са написани,
тъй че компаниите мъчно вършат разграничаване за кои приходи би трябвало да подават данни в Национална агенция за приходите и за кои не би трябвало и действително това, че за част от изплащаните суми не би трябвало да подават информация по-скоро ги затруднява вместо да ги облекчава,
излиза наяве от претекстовете на министерството.
Събирането на едно място на цялата информация за облагаемите и необлагаемите приходи е значимо с оглед бъдещото подкрепяне на хората,
излиза наяве още от претекстовете.
Например при определянето на енергийната беднотия е добре да има информация на всички приходи на хората, тъй като в противоположен случай някои биха били
привилегировани и биха получили помощи.
Съвсем друг обаче е въпросът дали командировъчните пари са приход. Това е сума, която по силата на закон работодателят дава на служителя, с цел да извърши някаква работа в друго обитаемо място, а не са пари,
които човек носи при фамилията си.
Също както, в случай че шефът даде пари на водача, с цел да зареди бензин в служебната кола, това не е приход за водача.